Минерализация на детските зъби

teethtoys
Хронологията на тази статия – първо видях снимки в българското нет пространство на зъби на дете с лоша минерализация и майката се опитваше да намери решение. По същото време ми попадна тази статията – http://www.thehealthyhomeeconomist.com/photographic-proof-cavities-heal/ с простички съвети за поправяне на минерализацията. Виждала съм доста малки деца с лоши зъби и все съм се чудила защо. И личния ми опит – дъщеря ми има добри зъби, на първата ни среща денталната специалистка ме похвали за зъбите на детето и се учуди как сме го постигнали с храна ли, или по друг начин… И аз се замислих дали храната влияе и какво да не променям, защото посещението на зъболекар не е от най-приятните.

before-tooth-remineralization_mini
Снимката е на зъбите на Рики, 18 месечно дете и е показана промяната в реминализицията за 8 седмици. Източник на снимката http://www.thehealthyhomeeconomist.com

Първата интересна част от статията беше
Какво е менюто на това дете, непосредствено преди образуване на кариесите?

Детето е все още кърмаче, яде изцяло органична храна. Любими са му пълнозърнести крекери и хляб с ленено семе. Също яде редовно органични зърнени закуски. Детето е консумирало плодове и зеленчуци, органични яйца. Избягвало е масло и мляко, защото майката е считала, че не е полезно за него.

В статията се казва, че проблема с пълнозърнестите храни са различни инхибитори, например фитиновата киселина, която се съдържа в пълнозърнестите ядки и семена. Тази киселини има способността да се свързва с минералите и да предизвикват недостиг на калции, магнезии, желязо и други. Съветват да се избягва при малки деца. Спомням си, че съм чела и преди по въпроса, но сега ясно виждам противоречието. Ако напишете „пълнозърнести храни“ ще разберем от стотици статии колко са полезни за децата. Дори си спомням, че по последни изисквания на Наредбата за здравословно хранене на деца в детските градини следва да се дава пълнозърнест хляб. Но също така и ако напишете „фитинова киселина“ ще ви излязат доста статии обясняващи малсорбцията на минерали при употребата й. Сигурна съм, че и Европейската комисия имаше предписания да се следи нивото й в храните.
Хм, и тук възниква въпроса полезно ли е, колко и как. В много статии се съобщава, че решението е накисване на ядки и семена. И дали да се ограничи хляба или да се разрешава на децата бял пухкав хляб по около 1-2 филии дневно…

Какво се променя в менюто на детето, за постигане на резултатите
1. Премахват се пълнозърнестите храни и захарта от менюто на детето
2. Започва да консумира ферментирало масло и черен дроб от треска
3. Започва да консумира сурово мляко и сирене от проверени източници
4. Не ограничават детето в използването на масло

Моето мнение

Ако приемем, че става въпрос за дете на около 2 години

1. За пълнозърнестите храни – да, хляба трябва да се ограничава, независимо дали пълнозърнест или друг. Най-добре е да се дава по някоя дебела гризина.
2. Ферментирало масло и черен дроб от треска – понякога в интернет пише такива неща, че майката има чувството, че по цял ден трябва да стои с бучка в ръка, да бие масло, че и да го ферментира. А-а забравих – преди това да е напасла кравите… Четох, че маслото в Европа се произвежда по различна технология от това в Щатите и ми се струва, че процеса на ферментация е наличен. От моето проучване маслата „Президент“ и „Кериголд“ са от свободно отглеждани крави. Има и добри български масло от малки ферми, те не са така фини като „Президент“, но за добавяне към ястия стават.
Масло от черен дроб на треска – продават се различни хранителни добавки – ето една . Има разлика между рибено масло и масло от черен дроб на треска. Последното се препоръчва за деца над 4 години. За деца до 2 години може друго рибено масло, подходящо за възрастта.
3. За сиренето от проверени източници – в България има страхотни кашкавали и сирена, да-да. Някой от любимите ми ги видях в сайта на Градско село – марките „Борино“ и „Кондов“ са ни фаворити в момента, пробвали сме и „Маестро“ и „Екопродукт“ също имат добри продукти, за „Белун“ съм чувала добри отзиви. Ако не ви се занимава с правене на кисело мляко „Хармоника“ е близо. А заквасената сметана на „Хармоника“ е нещо различно от всички други пробвани от мен сметани.
4. Маслото – имам много добри чувства към маслото. От моят опит максималното приемливото количество масло е около 25 грама на ден.

milkproduct

За истинността на статията – от няколко години ми попадат статии на The Healthy Home Economist , част от възгледите им съвпадат с моите и все се канех да проверя коя е Sarah зад блога. Сега вече трябваше да проверя – тя е част от фондацията http://www.westonaprice.org/ . Доколкото разбрах последователи са един зъболекар Weston Price, работил преди век, който е направил изследване за връзката между храненето и зъбното здраве. Имат различни цели все свързани с промоция на мляко, масло, месо. Казват, че не правят компромиси с рекламодатели и дарители. Критиците им твърдят, че възгледите им са от преди 100 години и не отчитат съвременните тенденции. Друга критика е, че самите те се придържат към умерена консумация на препоръчваните храни, особено месо.

Но като цяло мисълта ми беше, че е интересно твърдението, че богатството на българските и европейски млечни храни може да подобри състоянието на зъбите. Може би си заслужава опита…

Posted on юни 16, 2015, in детско хранене and tagged . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Коментари са забранени.